.
И тъй, продължавам серията тежки френски супи, достатъчни за наяждане, но неподходящи за надебеляване.
Всъщност - смело навлизам в класиката, защото Garbure е алфата и омегата, или както би казал държавният ни глава (с извинение) AБВ-то на вековния майсторлък на френската селска баба не просто да нахрани многолюдната си селска фамилия, но и да ги накара да си оближат пръстите, да изпият бутилка хубаво вино, да харесат тежкия си живот и твърде вероятно да изпаднат в умилително-романтично настроение, вследствие на което фамилията да набъбне с още представители девет месеца по-късно...
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhOgfcSBMmN2XljBNg6HWOYNUiLpFb3arlUk2qEXc601C7O02QRC6UC9Vs_8WyZl97sXlo1-sVG7bVDUNNkVS9hdDqhT6JNTkuOOu7ftPtoodWLFnmp-Ey6jfeTOgkULBOSD9RREhfhfeni/s400/DSC07991.JPG)
Рецептата, разбира се, няма нищо с младия г-н D'Artagnan, наш спътник от детството и скъп на сърцата ни фехтовач. Просто в България той е единствената очевидна асоциация с Гаскония - родината не само на тази супа, но и на още хиляди разкошни ястия. Всъщност рецептата е дело, както споменах, на гасконските баби-готвачки. И това не е случайно - тази рецепта отнема време. Бавна, та мъчителна. За да бъде готвена често, е нужен вкъщи човек без друго занимание...
Аз предлагам един опростен (както откъм съставки, така и откъп "процедура") и максимално диетичен (без мазни меса и колбаси) вариант, за който са ви нужни:
I. За бульона: Телешко рагу, джолан, опашка (едно от трите или най-добре - комбинация) заедно с обичайните корени за бульон, 1-2 червени пиперки и повечко чесън.
II. За задушката (фрикасето): обичайните съставки (лук, праз, морков, листа от целина), заедно с дафинов лист и букет от магданоз и мащерка.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgilPsOzxKin7z-XoNpxgDJ0Z4JQCYJ9k_E0vN0zRQq8rWpmh9DhiMbo9dB-if92TJQuU_lGoDm7l-6_Ym6UAQVlC2NUixD5folPHQHxIMlwb-BwEMvwgyPk-Yn_VrTMI-qar7QrGIZH2aq/s400/DSC07958.JPG)
Повече за бульона и задушката - в рубриката със съветите за супа :)
III. Други съставки:
1. Стар фасул 2х400 гр. консерва или съответното количество, сварен с подправки по ваш вкус.
2. Зеле - половин малка до 1/4 средна зелка.
3. Домат 1 едър или половин консерва 400гр. накълцани.
4. Сухи подправки по ваш вкус - чубрица, естрагон, мащерка, риган или смесени 'Провансалки билки'.
От месото с кокали и корените за супа се прави силен бульон, като се вари, докато месото започне само да пада от костта (близо час под налягане, повече от час и половина в обикновена тенджера).
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjcWnJOUokpnul0DiYGQtbOyXWicGwZzchdWn4jPOdgugvikeeQszw0Ku9Iejv-apkD9_smRlv1EKbkL6g7HymOwKzHKfwYTibbLg8xYGip-1RJ8GlDbGX8-_xBkguEUcUvfZsQQCZGOl-2/s400/DSC07953.JPG)
Това френската баба би го направила предната вечер или през нощта.
Ако не позлвате консерви, бобът се накисва от предната вечер и се сварява отделно.
Прави се задушката, докато почти омекне зарзаватът (15 до 20 мин), а през това време зелето се отделя на листа, измива се и се попарва в кипяща подсолена вода за около 4-5 минутки:
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEi4aI3vX3mdyP4vptNXOYkiE_9Pj8_ZiCf9sXo6oNSQ8SC5S1_L3kZafYdhOYfeeAOQ_WZ-aTtcUIO1XOQZx0QCE7RReqhan9g0i8912l0y8l46wk48so_rm5XOycBd2JsOPdHwinxnxe8F/s400/DSC07969.JPG)
Месото се отделя от костите и заедно с доматите се добавя към задушката, като се добавя постепенно и бульона.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEidVApHk2qhTm96dH592oxtiu_mfTCO4EvugsJcDKgdIFCsEJVXF2xTcjtOnwxVZEP-_t9BviooX02USssQxu8HcMnZBkXnhEGWQoxYIRC8Ro4jcpAls7wqFIctK97vNT4UEzErsPl3kPWc/s400/DSC07979.JPG)
Добавят се зелето (грубо нарязано) и фасулът.
Цялото нещо ври още поне 30 минути или докато зелето омекне и супата се сгъсти.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEg1QcCuojzxyXGL36wg1YTR7Gj3VjR11BKfi_xff3SrR51a-yd5VUTI4yhEWGRmaR_k42DeEWYcw-h3FvnbVl1l-Xs3gBorMkPjkQBeIXtKOKjGzVeNCQuWL1W7EY9iWBd1OtvbXTHH0poO/s400/DSC07999.JPG)
Според френската бабешка традиция, дървена лъжица трябва да стои изправена в супата.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhKsSFLnHkvi6CTrBtKW6YEXRVdF11_Btr0MsT6H-O4C1mfWirr2WdhbYlThaae7j4QhyP05A_A1XXneBw9_D1SwGIohirFTXjgVPZCwiMFITF1ydsivivwwNZLxoSYkvf2eC99EQVaScVr/s400/DSC08007.JPG)
(Кратка бележка от мен - както виждате на снимките, супата стана малко мазна. Съветът ми е да не добавяте почти никаква мазнина, защото бульонът е сравнително мазен, или да го оставите да изстине хубаво в хладилника и да отделите всичката мазнина, която замръзва отгоре. Имайте предвид, че супата е много по-мазна като оригинална идея - тя се прави и със свински гърди, наденици и пр. така че да сгрее душата в студена зимна вечер нейде в Пиренеите...).
И така - супата ви е готова, по нашите стандарти дори е по-скоро яхния. Колкото по-дълго стои в хладилника, толкова по-вкусна става. Яде се гореща с черен хляб и силно червено вино.
След няколко порции и бутилка бордо ще почувствате непреодолимо желание да отидете до Париж със старата кранта на баща си, в рамките на един ден да обявите дуел на трима фехтовачи с дългогодишен опит, след което да провалите коварните планове на първия министър, да спасите кралството и за едната бройка да спите с най-готината наемна убийца наоколо.
Само толкоз може да ви предложи тази супа. Останалото си зависи от вас ...
.
Всъщност - смело навлизам в класиката, защото Garbure е алфата и омегата, или както би казал държавният ни глава (с извинение) AБВ-то на вековния майсторлък на френската селска баба не просто да нахрани многолюдната си селска фамилия, но и да ги накара да си оближат пръстите, да изпият бутилка хубаво вино, да харесат тежкия си живот и твърде вероятно да изпаднат в умилително-романтично настроение, вследствие на което фамилията да набъбне с още представители девет месеца по-късно...
Рецептата, разбира се, няма нищо с младия г-н D'Artagnan, наш спътник от детството и скъп на сърцата ни фехтовач. Просто в България той е единствената очевидна асоциация с Гаскония - родината не само на тази супа, но и на още хиляди разкошни ястия. Всъщност рецептата е дело, както споменах, на гасконските баби-готвачки. И това не е случайно - тази рецепта отнема време. Бавна, та мъчителна. За да бъде готвена често, е нужен вкъщи човек без друго занимание...
Аз предлагам един опростен (както откъм съставки, така и откъп "процедура") и максимално диетичен (без мазни меса и колбаси) вариант, за който са ви нужни:
I. За бульона: Телешко рагу, джолан, опашка (едно от трите или най-добре - комбинация) заедно с обичайните корени за бульон, 1-2 червени пиперки и повечко чесън.
II. За задушката (фрикасето): обичайните съставки (лук, праз, морков, листа от целина), заедно с дафинов лист и букет от магданоз и мащерка.
Повече за бульона и задушката - в рубриката със съветите за супа :)
III. Други съставки:
1. Стар фасул 2х400 гр. консерва или съответното количество, сварен с подправки по ваш вкус.
2. Зеле - половин малка до 1/4 средна зелка.
3. Домат 1 едър или половин консерва 400гр. накълцани.
4. Сухи подправки по ваш вкус - чубрица, естрагон, мащерка, риган или смесени 'Провансалки билки'.
От месото с кокали и корените за супа се прави силен бульон, като се вари, докато месото започне само да пада от костта (близо час под налягане, повече от час и половина в обикновена тенджера).
Това френската баба би го направила предната вечер или през нощта.
Ако не позлвате консерви, бобът се накисва от предната вечер и се сварява отделно.
Прави се задушката, докато почти омекне зарзаватът (15 до 20 мин), а през това време зелето се отделя на листа, измива се и се попарва в кипяща подсолена вода за около 4-5 минутки:
Месото се отделя от костите и заедно с доматите се добавя към задушката, като се добавя постепенно и бульона.
Добавят се зелето (грубо нарязано) и фасулът.
Цялото нещо ври още поне 30 минути или докато зелето омекне и супата се сгъсти.
Според френската бабешка традиция, дървена лъжица трябва да стои изправена в супата.
(Кратка бележка от мен - както виждате на снимките, супата стана малко мазна. Съветът ми е да не добавяте почти никаква мазнина, защото бульонът е сравнително мазен, или да го оставите да изстине хубаво в хладилника и да отделите всичката мазнина, която замръзва отгоре. Имайте предвид, че супата е много по-мазна като оригинална идея - тя се прави и със свински гърди, наденици и пр. така че да сгрее душата в студена зимна вечер нейде в Пиренеите...).
И така - супата ви е готова, по нашите стандарти дори е по-скоро яхния. Колкото по-дълго стои в хладилника, толкова по-вкусна става. Яде се гореща с черен хляб и силно червено вино.
След няколко порции и бутилка бордо ще почувствате непреодолимо желание да отидете до Париж със старата кранта на баща си, в рамките на един ден да обявите дуел на трима фехтовачи с дългогодишен опит, след което да провалите коварните планове на първия министър, да спасите кралството и за едната бройка да спите с най-готината наемна убийца наоколо.
Само толкоз може да ви предложи тази супа. Останалото си зависи от вас ...
.