понеделник, август 13, 2012

Летен избор: Ensalada de Tomates y Pimientos


И така, след поредната половингодишна пауза, пак се сещам за читателите на този блог. Макар и с благодарност за упорството, с което го следите, се чувствам длъжен да предупредя, че следващата пауза надали ще е по-кратка. 

Просто нямам време да пиша. Всъщност, често нямам време и да готвя, пък и кому е нужно да готви през август? Спорно е дори дали на 40 градуса имаме нужда от храна... Точно по тази причина предлагам и една от любимите ми салати, които спокойно заместват основно ястие в гореща лятна вечер, особено сервирани с филия черен хляб и парче сирене. 


 За да избягаме от стереотипа на шопско-гръцко-балканската салата, предлагам нещо сходно, но все пак доста по-различно, което реших да причисля към испанската кухня, по следните причини: 

Първо, в Испания има специфичен култ към доматите, който отстъпва единствено на специфичния култ към Богородица, често (и теологически оспоримо) определян като форма на християнството. Както култът към Богородица, така и този към доматите, достигат своя пик през Август, което прави осмия месец на годината особено важен за хммм ... католицизма. Както мнозина от вас знаят, близо до Валенсия (град, споменаван с уважение и по други поводи ) се провежда и годишен фестивал на унищожаването на доматите, известен като "La Tomatina"

Второ, в конкретната салата са включени т.нар. черни чери домати, които най-вероятно произхождат от Мексико, но у нас обикновено са испански внос. Не се притеснявайте - нито е необходимо да използвате точно тях, нито да ги купувате, защото са доста, да не кажа безобразно скъпи. Можете да ползвате всякакви домати, а освен това можете да си садите всякакво чери - черно, жълто, и какво ли още не, дори в саксии, никнат лесно, имат нужда само от вода... 

Трето, опитал съм се да дам на салатата един специфичен южняшки вкус и топлина, като ще видите от съставките: 


1. Един голям розов домат, грубо нарязани на кубчета; 
2. Два-три обикновени градински домата, най-добре от дългите (за консерви), на кръгчета; 
3. Голяма шепа чери домати - в случая,  както казахме, черни, на половинки; 
4. Две червени капии, или една голяма, на тънки полумесеци; 
5. Глава червен лук, на тънки полумесеци; 
6. Връзка пресен лук, на кръгчета; 
7. Две едри скилидки чесън, смачкани и накълцани;


8. Една люта червена чушка, на съвсем тънки ивички, или лъжичка лют пипер; 
9. Няколко щипка сух риган или майорана, още по-добре пресен риган; 
10. 150-200 гр. пастърма или чоризо, или хубав петрохан, или изобщо .... В случая използвам моите любими "дупета" от италианска Braseola за десетина лева килото. (Миро Найденов така се пребори с тях, че вече ги има не само във веригите, но и в кварталния магазин...)
11. Зехтин, оцет, сол, такива работи, на вкус. 

Така де, смесва се и се яде. Може с хляб, сирене, а може и с мастика



Но всъщност най-вкусното е това, което остава в купата след като изядете салатата, така че сервирайте салатата на гостите, пийнете си една мастика с много вода, докато я изплюскат, а след това си натопете старателно скрития черен хляб в соса и се наяжте ;). 

вторник, февруари 14, 2012

Soupe de poulet d'hiver (Зимна пилешка супа)


Неее, не съм занемарил този блог. Мисля за него :)

А неколцина души знаят и кога пиша в него, ама ... pas devant les enfants. Нямам време нито за много писане, нито за много снимки, затова - ето нещо прекрасно, вкусно и адски лесно, авторска адаптация на класическа френска селска рецепта.


Няма съмнение, че използването на сезонни продукти е в основата на здравословното хранене. Модерните диетолози отдават особено значение на сезонните рецепти и за отслабването. Не знам дали са прави, но тази супа със сигурност не е лоша за хора на умерени диети.

И така, продуктите са:

1. Пиле - 1 бр., около 1.2кг., цяло или нарязано
2. Лук - 3 големи или 4-5 по-дребни глави (т.е. много!)
3. Чесън - 3 големи или 4-5 по-дребни скилидки (т.е. пак много!)
4. Стар фасул - 200-250 гр. дребен лесно увиращ сорт (примерно т.нар. "Добруджанка")
5. Моркови - 4 средноголеми
6. Дафинов лист 1 или 2
7. Мащерка - 1 супена лъжица
8. Магданоз - дръжките на една връзка
9. Праз - 2-3 средноголеми стръка

Първо се задушават на умерен огън лукът и чесънът (ситно накълцани) с мащерката, магданоза и дафиновия лист, със захтин/олио и малко вода, за около 15 минути, докато станат меки и бледо златисти.
После се добавят пилето и бобът (накиснат от предишната вечер или - както направих аз - прясно накиснат в гореща вода, за да се надуе) и се вари захлупено на слаб огън, докато бобът е почти готов, а пилето се отделя от костите. Вади се пилето, магданозът, дафиновият лист.

Добавят се морковите, нарязани на тънки кръгчета или половинки и се вари на умерено силен огън около половин час, когато се добавя всичкият праз, нарязан на тънки кръгчета. Вари се още няколко минути, връща се част от пилето по преценка и планове на готвача (аз отделих половината за едно пиле с ориз).

Резултатът е много вкусен и предостатъчно хранителен, за да бъде единственото ядене за една добра лека вечеря, заедно с малко черен хляб и чаша червено вино. И без виното става, или така поне твърди Борис ...
.