Тъй като аз съм 25% добруджанец, а любимата - 100%, няма да ви изненадам ако кажа, че прекарахме миналата седмица на 2 км от Добрич, а през следващата ще ви представя няколко прекрасни местни рецепти.
Рецептите са наследство от покойния дядо на Деничка, който наистина е знаел как да приготви нещо мераклийско...
Най-важното в Добруджа, разбира се, е земята. Всичко никне и вързва като обезумяло - вижте само този босилек:
За да добиете представа за размера на храста, Деничка е висока един и шейсет:
Пазарът в Добрич през септември е радост за душата. Чушки (там им викат пипер), домати, зелен фасул, чесън - всичко е с качество, което в София просто не се предлага. Не е изненада на една сергия да видите 7-8 вида люти чушки (по Добруджански просто чушки - щом не е "пипер", значи е люто и то доста).
Друг въпрос е, че ако има 1 дка двор, може и да не стигнеш до пазара:
Друг въпрос е, че ако има 1 дка двор, може и да не стигнеш до пазара:
Изкушението да ядеш само домати е огромно:
Все пак, аз съм ви обещал нещо повече от само домати, и в следващите постинги ще се спра на 2-3 рецепти, свързани с морската риба. Защото Добруджа, освен "житницата" на България, е на 20-30 км от морето и хората чудесно знаят как да направят малки шедьоври от най-обикновените морски дребосъци - сафрид, попчета, чернокоп и т.н.
.
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар