Garbure "D'Artagnan" или зимна супа за вечеря

.

И тъй, продължавам серията тежки френски супи, достатъчни за наяждане, но неподходящи за надебеляване.

Всъщност - смело навлизам в класиката, защото Garbure е алфата и омегата, или както би казал държавният ни глава (с извинение) AБВ-то на вековния майсторлък на френската селска баба не просто да нахрани многолюдната си селска фамилия, но и да ги накара да си оближат пръстите, да изпият бутилка хубаво вино, да харесат тежкия си живот и твърде вероятно да изпаднат в умилително-романтично настроение, вследствие на което фамилията да набъбне с още представители девет месеца по-късно...


Рецептата, разбира се, няма нищо с младия г-н D'Artagnan, наш спътник от детството и скъп на сърцата ни фехтовач. Просто в България той е единствената очевидна асоциация с Гаскония - родината не само на тази супа, но и на още хиляди разкошни ястия. Всъщност рецептата е дело, както споменах, на гасконските баби-готвачки. И това не е случайно - тази рецепта отнема време. Бавна, та мъчителна. За да бъде готвена често, е нужен вкъщи човек без друго занимание...

Аз предлагам един опростен (както откъм съставки, така и откъп "процедура") и максимално диетичен (без мазни меса и колбаси) вариант, за който са ви нужни:

I. За бульона: Телешко рагу, джолан, опашка (едно от трите или най-добре - комбинация) заедно с обичайните корени за бульон, 1-2 червени пиперки и повечко чесън.

II. За задушката (фрикасето): обичайните съставки (лук, праз, морков, листа от целина), заедно с дафинов лист и букет от магданоз и мащерка.


Повече за бульона и задушката - в рубриката със съветите за супа :)

III. Други съставки:

1. Стар фасул 2х400 гр. консерва или съответното количество, сварен с подправки по ваш вкус.
2. Зеле - половин малка до 1/4 средна зелка.
3. Домат 1 едър или половин консерва 400гр. накълцани.
4. Сухи подправки по ваш вкус - чубрица, естрагон, мащерка, риган или смесени 'Провансалки билки'.

От месото с кокали и корените за супа се прави силен бульон, като се вари, докато месото започне само да пада от костта (близо час под налягане, повече от час и половина в обикновена тенджера).


Това френската баба би го направила предната вечер или през нощта.

Ако не позлвате консерви, бобът се накисва от предната вечер и се сварява отделно.

Прави се задушката, докато почти омекне зарзаватът (15 до 20 мин), а през това време зелето се отделя на листа, измива се и се попарва в кипяща подсолена вода за около 4-5 минутки:


Месото се отделя от костите и заедно с доматите се добавя към задушката, като се добавя постепенно и бульона.


Добавят се зелето (грубо нарязано) и фасулът.

Цялото нещо ври още поне 30 минути или докато зелето омекне и супата се сгъсти.


Според френската бабешка традиция, дървена лъжица трябва да стои изправена в супата.


(Кратка бележка от мен - както виждате на снимките, супата стана малко мазна. Съветът ми е да не добавяте почти никаква мазнина, защото бульонът е сравнително мазен, или да го оставите да изстине хубаво в хладилника и да отделите всичката мазнина, която замръзва отгоре. Имайте предвид, че супата е много по-мазна като оригинална идея - тя се прави и със свински гърди, наденици и пр. така че да сгрее душата в студена зимна вечер нейде в Пиренеите...).

И така - супата ви е готова, по нашите стандарти дори е по-скоро яхния. Колкото по-дълго стои в хладилника, толкова по-вкусна става. Яде се гореща с черен хляб и силно червено вино.

След няколко порции и бутилка бордо ще почувствате непреодолимо желание да отидете до Париж със старата кранта на баща си, в рамките на един ден да обявите дуел на трима фехтовачи с дългогодишен опит, след което да провалите коварните планове на първия министър, да спасите кралството и за едната бройка да спите с най-готината наемна убийца наоколо.

Само толкоз може да ви предложи тази супа. Останалото си зависи от вас ...
.