събота, ноември 14, 2009

Рибена чорба 3 вид - Дунавска саламура

.
"Саламура" е нещо като български отговор на Луизианското Seafood Gumbo. Вътре може да се сложи - и в различни краища на България се слага - практически всичко, което не е отровно и не пречи на супата да е убийствено люта и кисела. В половината страна тя замества шкембе-чорбата* като класическо средство срещу махмурлук, но се използва и като мезе за ракия, съответно - в горещ и студен вид.

Основните съставки все пак са три (бих казал българската кулинарна "Троица") - домат, чесън, люта чушка. Без тях не може, всичко друго е добре дошло.

И тук може би е дошъл моментът да си призная нещо много важно: Аз не знам рецептата на Дунавската саламура. Но я приготвям, и то - много вкусно :)

Историята е проста - една сутрин, след ужасно напиване на сватбата на една приятелка във Видин, в една кръчма на Дунава ми поднесоха лют, кисел и горещ еликсир, пълен с парчета печена риба и неясни други съставки. След като изядох супата и се почувствах отново жив, си поръчах нова порция и упорито започнах да анализирам съставките й. След няколко експеримента, го докарах на вкус, със следните съставки:


1. Рибен бульон (тук има стандартна рецепта) - около 400мл. ;
2. Дребна риба - около 600 гр. (в случая - чернокоп, може всяка риба с ясен рибен аромат);
3. Домати накълцани - от 1 до 2 бурканчета 400 гр., на вкус;
4. Чесън - една глава;
5. Люти чушки туршия или печени и мариновани - от 3-4 до цяло бурканче детски храни, на вкус;
6. Аромати - корени от магданоз, целина, девисил, копър, дафинов лист, чер пипер на зърна, бахар - по желание част от нещата или всичките;
7. Една едра глава лук

Лютите чушки, чесънът и ароматите (целина, корени магданоз, дафинов лист) се задушават във вода, олио и 2-3 супени лъжици от оцета на лютите чушки.


Когато поомекнат, се добавят доматите и рибния бульон.


Оставя се леко да поуври.

Лукът се изпича на тиган без мазнина, докато стане кафяв и леко замирише на изгоряло. Добавя се в супата.


Рибата се изпича (може и да се изпържи) отделно, обезкостява се и се добавя на парченца в супата.


Долива се гореща вода до постигане на предпочитаната гъстота на супата. Оставя се да поври още малко.


Някои предпочитат всички съставки съвсем да омекнат, аз бих предпочел да са леееко недоварени - супата е по принцип свежа и кисела, не пречи да е и малко "хрупкава".


Яде се както гореща, така и студена - от хладилника. Може да се добави още чесън, люто и оцет на вкус. Колкото по-дълго стои в хладилника, по-вкусна става...

... лошото е, че от самото начало е твърде вкусна, за да стои дълго в хладилника :)

........................
* Но за разлика от шкембето, саламурата е съвместима с доста строги диети, стига да не забраняват лютото...
.

7 коментара:

пепеляшка каза...

Привет от мен !
Радвам се, че надникнах тук, защото съм голям фен на рибената чорба, а съм слушала много разкази за чудодейните качества, като бульон трезве, на точно тази Саламура, която моят съпруг употребил точно по същия начин след тежка сватба във Видин...Е, сега го ще изненадам някой ден след тежките запивки, които предстоят.
Ще разгледам и другите постове с любопиство...
Поздрави и вкусен и уютен уикенд !
Пепеляшка

Петко Ковачев каза...

Радане, днес съм ти фен два пъти :)) Чорбата е много яка, както и онази на чичо ти Стефчо (за позорящите обстоятелства се надявам да разкажеш някой ден).

Обаче за шкембето не си прав. Или по-точно докторите не са прави. То си е много диетично даже, но ако се прави както трябва - от вечерта го вариш, хвърляш една-две води, та чак на сутринта слагаш млякото и т.н.

Анонимен каза...

прочетете целия блог, доста добър

Анонимен каза...
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.
Анонимен каза...

Чудесна рецепта!

Стефан Димитров

Анонимен каза...

samo edna malka podrobnost,4e vsi4ko purvo se pe4e na skara i ribata e ot glava.......

Анонимен каза...

Е те така те ! Каква е тая риба от глАва ?