неделя, септември 07, 2008

Парена дребна риба

Всички познаваме попчето и сафрида.

Познаваме ги ... пържени.

Но както казах, този блог е за полезна и диетична храна. Тук не пържим.

Затова ще ви предложа една лесна, много вкусна и полезна рецепта за "усвояване" на тези най-евтини и популярни черноморски риби и други дребосъци, за жалост попаднали в мрежите на Каварненските рибари (казвам за жалост, защото карагьозът и леферът например трябва да се ядат пораснали, а не "бебета"). Отново Добруджански специалитет.

И тъй, ето продуктите:

Около кило, кило и половина морски дребосъци:

(на снимката - попчета и бебета-карагьоз)

За маринатата:


1 връзка девисил;
2 люти чушки;
2-3 дафинови листа;
черен пипер на зърна;
бахар;
розмарин (на снимката - сушен, но по-добре пресен);
4 склидки чесън;
3-4 лъжици оцет;
3-4 лъжици зехтин;
сол на вкус.

Маринатата се кипва в дълбок тиган с 1-2 чаши вода:


Добавят се рибките (може и на няколко пъти според количеството):


"Парят" се 3-4 минути, докато кожата им побелее:


Вече са готови за ядене. Препоръчвам комбинация с доматена салата с пресен босилек и малко сирене:


Най-вкусно става, ако имате нерви да обезкостите всички риби в чиния. Залейте обилно със саламурийка:


Ако оставите така приготвената (почистена и подправена) парена рибка за една нощ в хладилника, тя ще се желира и ще стане страхотно мезе за ракия или анасонови напитки (аз предпочитам узо пред мастика):


Е, да ви е сладко. Изводът е един - не е нужно да пържим храната, за да е вкусна.

.

4 коментара:

Магдалина каза...

Това изглежда зверски вкусно!
Предполагам, че малолетния карагьоз няма толкова костици, колкото големия? Защото е адски вкусна риба, но мисълта за костиците винаги ме е спирала.
Иначе ще се пробва непремено :)Трябва да измисля с каква "софийска" риба да се пробва.

Радан Кънев каза...

Aми и бебето карагьоз има доста кости, но са микроскопични - просто ги ядеш в суматохата:)

Иначе класиката за тази рецепта е сафрид.

И да - зверски вкусно е:)

Калина каза...

М-м-м, рецептата се оказа мнооого вкусна! Костиците не бяха чак такъв проблем, както се оказа, а и резултатът определно си заслужаваше. Смятам да пробвам и останалите предложения в блога. Поздрави на автора!

Petrus каза...

Страхотна домашна рецепта. Изглежда много хубаво и вкусно. Поздравления за чудесната публикация!